Природата се завръща у дома

Автор: Лора Стефанова

Важно е България да е част от световната тенденция в устойчивите интериорни решения – естествено завръщане към традиционните ни практики,  екологично, здравословно и функционално

• Традиционната българска архитектура е използвала естествени и местни материали, които днес се завръщат като модерни, устойчиви и здравословни.
• Прогнозите са, че пазарът на екологично чисти мебели ще има годишен ръст от 8,6% до 2030 г.
• Овчата вълна и кокосовите влакна притежават забележителни акустични свойства и са особено подходящи за изолация. Клетъчната структура на корка осигурява добра звукоизолация и поглъщане.
• Автомобилната индустрия вече използва материали  – например ананасови влакна и овча вълна – за намаляване на шума в интериора на купетата.
• Много от масово използваните интериорни материали у нас – като стиропор и формалдехид  – са много опасни за здравето, замърсяват и отделят вредни емисии. Те са доказано токсични, а често са и нерециркулируеми.
• Съществуват безвредни, екологични и функционални алтернативи – естествени влакна, глина, мицел, линолеум, рециклирани материали.
• Реалната промяна изисква не само екологични решения, а трансформация в нагласите и разбирането, насърчаване на местното производство и дългосрочна визия в строителството и дизайна.

Лора Стефанова е инженер-дизайнер и преподавател към Русенския университет. Интересува се от философията на устойчивия дизайн, както и от съществуващи и възможни материали и практики, които биха направили крачка напред към едно по-интелигентно, екологично и красиво битие. Това я мотивира да пише дисертация на тема „Изграждане на интериор с екологични и екологично устойчиви материали“.

Екологично отговорният или т.нар. устойчив дизайн е фундаментална тема в момента – както в строителството и вътрешната архитектура, така и във всички други сфери на живота. Същевременно продължава да се пренебрегва прилагането на критерии и техники за екологичност в практиката на интериорното изграждане, особено при избора на екологични материали. Свидетели сме на мащабно развитие в строителната индустрия, но последните научни изследвания доказват това, което виждаме и с просто око – несъзнателният и нерегулиран избор на материали в едно с липсата на стандарти водят до сериозни вреди за хората и околната среда.

Време е България да стане част от световната тенденция на устойчивите интериорни решения. Наред с високото качество на материалите и екологичните и икономически ползи, този подход има съществено значение и за човешкото здраве. Нуждата от съзнателен избор – избягването на токсични и трудно рециклируеми материали в полза на естествени, биоразградими и щадящи ресурси – се доказва от все повече изследвания.

Минало и настояще: устойчивият дизайн като пресечна точка 

В миналото строителството е тясно свързано с използването на местни, натурални материали, добивани основно от заобикалящата природна среда. По естествен начин хората са използвали заобикалящата ги флора, фауна и наличните, достъпни ресурси. Днес в съвременното строителство много от хилядолетните практики в архитектурата и интериорното изграждане се разглеждат като екологично устойчиви. Повечето отново включват използване на естествените материали, които се намират в съответната географска зона и природен хабитат. В древната българска архитектура камъкът и тухлата са основни строителни материали, предпочитани заради своята издръжливост. Те са използвани за изграждане на църкви, манастири и крепости. В традиционните селски къщи пък дървото и плетовете са по-голямата част от конструкциите, а глината, кирпичът и варта са служели за вътрешно и външно измазване. Традиционните строителни техники като трамбоване на земя и редене на каменни плочници са популярни в различни региони на България.

Постройките и домовете са били съобразени с околната среда чрез разположението си върху, под или в земя и скала и ориентацията си спрямо слънцето и спрямо водоизточниците в близост.

Тези практики днес са вдъхновение в световните тенденции на съвременното екологично строителство и интериор, стремящи се към естетика, устойчивост, здравословност и връзка с природата. Логично е и нашата страна естествено да си припомни и да се завърне към старите си практики в строителството.

Устойчивият дизайн: съчетание на естетически и функционални аспекти на дизайна с екологичната отговорност

Екологично устойчивият дизайн („design“ – в превод от англ. ез. дизайн, проект, конструкция, оформление, замисъл, устройство) е концепция, която е фокусирана върху създаването на продукти, сгради и системи, които минимизират негативното въздействие върху околната среда и оптимизират ефективното използване на ресурсите. Целта са дълготрайни, екологосъобразни и естетически решения, които да ни предоставят по-здравословен и хомогенен с природата живот.

Видове устойчиви материали за строителство

Характерно за устойчивите сгради е, че подходът е насочен към материалите, вода, земя и енергия. Стремежът в момента е всичко това да се използва по-ефективно в масовото строителство. Но вътрешните пространства на зелените сгради трябва преди всичко да осигуряват здравословна, комфортна и продуктивна за обитаващите среда. А това включва и всички конструктивни елементи на интериора – вътрешни и преградни стени, подове и подови настилки, тавани, вътрешна изолация, мазилки, интериорни бои и др.

Въглеродно неутралните конструкции и материали, налични в момента на световния пазар, са следните категории:

• Материали на земна основа, където попадат: “Earthbags” – напълнени с локална почва конопени чували за изграждане на стени и конструкции;
  кирпичени тухли (Adobe); компресирани земни блокове (CEBs); глинени плочи; глинени и варови мазилки и др.
• Композитни материали на растителна основа – такъв е линолеумът, който най-често се бърка с балатум и винил-подовите настилки. Той е напълно естествен и 100% биоразградим. Прави се от ленено масло, борова смола, корк, дърво, различни пигменти и варовик. Благодарение на състава си, той е антистатичен, антиалергичен и антибактериален материал. По време на производството му и използването му няма поява на токсини вредни за човека и средата, даже е и полезен за хора с дихателни проблеми, поради изпаренията на боровата смола. Друг пример за композитни материали са палмовото дърво, който е страничен продукт от палмово масло или фурми. Хартиеният бетон, който е лек композит от рециклирана хартия, вода и цимент. Също така биопластмасите, които се извличат от царевично нишесте или захарна тръстика.
• Материали с метална и минерална основа  – рециклираният алуминий, естественият камък, като гранит или шисти с местен произход, глинените плочки и керемиди, гипсокартонът – екологично устойчив при рециклиране или отговорен източник на гипс.
• Рециклирани и регенерирани материали  – рециклирана дървесина от съборени сгради, стомана с по-нисък въглероден отпечатък, както и пластмаса и стъкло, използвани за настилки, облицовки и плотове. Сред алтернативите са още възстановени тухли, рециклиран каучук за подови и покривни настилки, бетон от летлива пепел (от въглища) и килимни плочки, произведени от отпадъчни текстили.
• Иновативни и алтернативни материали  –  газобетон и геополимерен бетон с по-нисък въглероден отпечатък, CLT (кръстосано ламинирано дърво) и SIP панели с висока топлоизолация. Сред новите решения са прозрачното дърво (алтернатива на стъклото), рециклираният асфалт и Ferrock – бетон, който абсорбира въглерод, направен от стоманен прах.

Кои са естествените изолации срещу шумовото замърсяване?

Постоянният градски шум, както и строителните и ремонтни дейности оказват значително негативно влияние върху качеството на живот. Свързваме чистотата на околната среда основно с качеството на въздуха, качеството на живот и нивата на комфорт, но те зависят изключително и от акустичните свойства на материалите, използвани в строителството и в интериорното изграждане – независимо дали си даваме сметка за това или не.

Естествените материали проявяват разнообразни акустични свойства, което ги прави ценни и за приложения като звукопоглъщане и изолация. Натуралните влакна като коноп, лен, юта, кокосови влакна, капок и влакна от листа от ананас имат обещаващи възможности за звукопоглъщане. Проучванията показват, че тези растителни влакна са на нивото на конвенционалните материали като стъклени влакна, особено в средночестотния диапазон (500–2000 Hz) – критичен за човешкия слух. Ключови фактори, влияещи върху техните акустични характеристики, включват:

• Порьозност и структура на влакната – порестата природа и сложните структури на влакната подобряват звукопоглъщането чрез улавяне на звукови вълни.
• Съпротивление на въздушния поток – това определя колко лесно въздухът (и следователно звукът) преминава през материала; оптималното съпротивление подобрява поглъщането.
• Дебелина и плътност – при материалите, получени от естествени фибри и влакна, лесно се постига баланс между лекотата и ефективността на материала.

Мицелът, кореноподобната структура на гъбите, се очертава като устойчив акустичен материал. Панелите, изработени от мицел, показват звукопоглъщащи свойства, сравними с традиционните материали като пяна и корк, особено при честоти над 3000 Hz. Въпреки това, тяхното представяне при по-ниски честоти е по-малко ефективно.

Други естествени материали като корк, овча вълна и кокосови влакна също притежават забележителни акустични свойства. Клетъчната структура на корка осигурява добра звукоизолация и поглъщане.

При овчата вълна пък естествено накъдрените влакна улавят въздуха, подобрявайки звукопоглъщането в диапазон от честоти. Кокосовите влакна са твърди и груби, предлагайки издръжливост и прилични акустични характеристики.

Поради тяхната биоразградимост, ниска плътност и ефективно звукопоглъщане, в някои държави естествените материали се използват все по-често в шумоизолация на сгради (за стени, тавани и подове). В студиа, зали за аудитории и офиси различни акустични панели от био материали се използват за подобряване на качеството на звука. Напоследък те се използват вече и в автомобилната индустрия за намаляване на шума в интериора на купетата.

Какво е състоянието на зелените сгради и устойчиви материали в България?

Съществуващите жилищни сгради в България често имат ниска изолационна способност. Това влошава комфорта на обитателите и води до високо потребление и сметки за енергия за отопление и охлаждане. Когато тази енергия идва от изкопаеми горива, въглеродният отпечатък нараства – проблем, който засяга всички ни.

Строителството и архитектурата в България са се променяли непрекъснато в различните епохи и политикономически условия. Факт е, че „зелени” сгради вече се строят и у нас.

Вече има компании, които предлагат изцяло екологични и устойчиви интериорни материали с богат набор от изолационни панели, естествени вати, екологични бои, мазилки и лепила с напълно натурален произход. Сред артикулите им присъстват и различни екологични тапети от юта, както черги и одеала, произведени в България. На българския пазар вече има продукти като килими и мокети от кашмир в категорията екологичен дизайн, произведени в Германия.

В концепцията на устойчивия дизайн и на нарастващата нужда от зелено строителство и екологичен интериор е редно да си зададем следните въпроси:

• По какви критерии да избираме интериорните и строителни материали за дома ни, офиса, обществените зали и помещения?
• Колко и какви от изброените в класификацията строителни и интериорни материали можем и би било удачно да произвеждаме самите ние в България?
• Какво имаме и какво можем да си набавим като ресурси?
• Кои са най-добрите предпоставки и най-сериозните предизвикателства за евентуали местни производства?

BREEAM: Стандарт за устойчивост и здравословна среда в интериорния дизайн

Стандартът BREEAM отговаря за най-добрите практики в устойчивия дизайн и се превръща в мярка за екологичните показатели на обектите. В системата му за оценяване влизат управление на енергията, транспорт, качество на водата, отпадъци и др. Голям процент от критериите за оценяване има именно категорията на материалите – с тежест от 14%. В тях се разглеждат влиянието на жизнения цикъл на всеки строителен материал, включително и начина на добиване на суровината. Следват производството, транспорта и монтажа, евентуалните поправки и окончателните мерки за отстраняването, повторната употреба и унищожаването на съответния материал и продукт. Вземат се предвид и отговорният принцип при доставката на материалите, изолацията и проектирането.

Как влияят на здравето ни най-използваните в интериора материали? 

Строителството и разрушаването на сгради произвеждат огромни количества отпадъци, включително бетон, тухли, метал и пластмаси, а те много често не се рециклират. Редица от тези отпадъци съдържат опасни химикали, които замърсяват почвата и водите. Производството на материали като цимент (основна съставка на бетона) генерира значителни количества въглероден диоксид. Изследвания сочат, че производството на цимент е отговорно за близо 7% от глобалните емисии. Има ли как да се използва по-малко бетон в сградостроенето за сметка на алтернативни решения в преградни и вътрешни стени?

Някои широко използвани интериорни материали могат да имат негативно въздействие върху човешкото здраве поради съдържащите се в тях химически вещества и емисии. Формалдехидът, например, който се използва в производството на дървесни плоскости като ПДЧ и МДФ, както и в някои лепила и покрития, може да се разпространява във въздуха в помещенията и да предизвика дразнене на очите, носа и гърлото, както и алергични реакции. Дългосрочното излагане на формалдехид е свързано с повишен риск от развитие на респираторни заболявания и дори някои видове рак.

Друг широко използван материал е стиропорът (експандиран полистирол), който се използва като изолационен материал. Основната му съставка, стиренът, е токсично вещество, което при високи концентрации може да причини заболявания на кръвта и нарушения на нервната система. Въпреки че концентрациите в готовите продукти обикновено са ниски, стиренът има способността да се натрупва в организма чрез вдишване, което може да доведе до здравословни проблеми при продължително излагане.

Способността да пропускат пара е важно качество за изолационните материали, но полистироловите листове практически нямат такава. Това в много случаи води до лош обмен на въздух, мухъл и плесен по стените и се увеличава рискът от развитие на патологии на дихателната система, мигрена, лошо храносмилане или дисфункция на вътрешните органи. По отношение на запалимостта този продукт се счита за най-опасен и има категория G3-G4. Поради това, че е лек, но обемист (а това увеличава разходите, за неговата доставка, а после и транспорт за извозване до сметищата) стиропорът практически не се рециклира.

Грозната истина е, че е по-евтино и по-лесно да се произвежда нов полистирол, отколкото да се събира, транспортира и използва повторно, поради което много фирми и съоръжения за рециклиране нямат никаква изгода от това. Така често се налага изгарянето на отпадъците от такъв тип, което само по-себе си е екологична катастрофа. Когато се гори при по-ниски температури (лагерен огън или домашна камина), полистиролът може също да произвежда ПАВ (полицикличен ароматен въглеводород), както и канцерогенни стиренови мономери и смъртоносен въглероден оксид. Изследванията са категорични – материалите от този тип са канцерогенни.

Много бои, лакове и покрития съдържат летливи органични съединения (ЛОС), които се изпаряват във въздуха и могат да предизвикат дразнене на дихателните пътища, главоболие и замайване. Дългосрочното излагане на ЛОС е свързано с хронични здравословни проблеми, включително увреждане на черния дроб и бъбреците.

Лошата вентилация и високата влажност в помещенията, образуването на плесени и мухъл, които освобождават спори във въздуха са чести причини за алергични реакции, астма и други респираторни проблеми, особено за децата в най-ранна възраст.

Предстоят ни важни и решаващи крачки – не само към по-устойчив начин на живот, но и към дълбока промяна в разбирането за това какво означава отговорен дизайн. Предлагането на устойчиви интериорни решения в България е логично завръщане към традиционните строителни и интериорни практики, но и крайно необходимо – както за опазване на околната среда, така и за съхраняване на човешкото здраве. Това означава на практика преминаване от токсични и нерециркулируеми материали и съзнателно насочване към естествени, биоразградими и местни ресурси. Време е да мислим не само за естетичното и красивото, но и за отговорното и здравословното – с визия, която пази нас и планетата.

Източник заглавна снимка: Unsplash

Източник: https://www.climateka.bg/prirodata-se-zavrushta-u-doma/